ПЕСНИЧКА ЗА ЛЪЖАТА
Човекът щом се пръкнал на земята,
дошла съвместно с него и лъжата –
лъжа голяма, малка или средна,
лъжа на едро и лъжа на дребно.
ПРИПЕВ:
В името на нещо свято
все използваме лъжата,
лъже всеки – стар и млад –
тъй върти се този свят.
Лъжата е съпружеска, служебна,
приятелска, полезна или вредна,
но щом след толкоз векове я има,
тя значи е необходима.
Лъжата бива още майсторска, наивна,
на бучки и на прах, в бутилки и наливна,
но нейният връх и победа това е,
когато я развеят като знаме.
ГЕВРЕК
Аз за миг ще те изям,
о, геврек със жълт сусам,
ще те схрускам – хрус, хрус, хрус –
сякаш съм в Санта Крус.
Ти препечен си и мек,
кръгъл, вкусен, мой геврек,
но нали съм си кутцуз,
няма да направя хрус
нито тук, ни в Санта Крус –
в ситуацията гладна
дупката на мен се падна.
ПРИЯТЕН ОБЕД
Започвам с водка. Малка. И салата.
(Разбира се, екологично чиста.)
А после още три – да е душата
съвсем, съвсем спокойна и лъчиста.
Хайверче, рибка и скаридки нежни,
луканка, пастърма и майонези разни –
да спрем дотук с ордьоврите, понеже
са твърде много и разнообразни.
Основното – пържоли, печени на скара
със всичко там, каквото се полага,
виенски шницели, с размери на китара,
полети с „Гулденбург” и със „Малага”.
А икономът ми застанал е на пръсти
и спешно носи блюдо подир блюдо,
и подир всяко (милият!) се кръсти,
сащисан от това гастрономично чудо.
Накрая – пурата (хаванска) със коняче.
(Приличам на испански кабалеро.)
Сега съм вече на върха, обаче
не може без кафе „Бразилиеро”.
Така наяден сито и по светски,
съвсем не знам дали от малка нужда
или алармата на „Опела” съседски
отново свински гладен ме събужда.
АПРИЛСКИ ВЪЗХОД
Бяхме млади в петдесет и шеста,
други пък не бяхте и родени,
свърши, значи, Пленумът и вместо
Вълко – Тодор ни поведи вдъхновени.
Тръгнахме – къде ще ходим – бяхме
вече свикнали, алтернатива – няма,
в дружен строй към Слънцето вървяхме,
а пък още евтин беше и салама.
Хвърлихме и сетните си сили
във борбата за далечното си щастие...
След години се оказа, че сме били
марширували и бягали на място.
Ха сега, де! Почнахме отново –
гласност, плурализъм – а пък без да знаем
сме изяли ей тъй, наготово,
повече от десет милиарда заем.
Бре!
На калпак – хиляда! Парите какво са –
дори да ги имам – средство или цел?
Но сега поставям в друг аспект въпроса:
моите парички кой ми ги е взел?
Ходя, търся, питам – никой не признава –
то така било е винаги у нас –
ти блъскаш нахалост, той забогатява,
друг ги е изпапал, ще ги връщам аз!
Мани, мани – лошо! Даже твърде лошо!
Но дано да мога някак да издрапам –
не съм само аз пък – даже и бай Тошо
на времето ходел с кърпени чорапи.
ИСТОРИЧЕСКА БАЛАДА
Щом достигнал Балкана, хан Аспарух
полегнал да дремне под буките стари
и тогава могъщият прабългарски дух
завладял моментално славянска България.
Славянска, понеже славянската кръв
потекла безшумно в прабългарски вени
и както се казва в случай такъв,
последните бързо били претопени.
Но макар претопени, ония с опашките
пак били боляри, комити и прочие,
за своите служби се държали юнашки те,
та от тях, значи, идва и нашто безочие.
По-късно – ромейско, османско, монархо-фашистко...
не зная иго ли е или присъствие –
някой се борел, на друг не му стискало,
та древната орда съвсем се разпръснала.
Едни станали дисиденти, други – номенклатура,
трети заминали за Истамбул и Канада,
точно тогава ни цъфнала и културата,
та на страната пак световен принос се падал.
И ето ни – пенсионери, борци, депутати... –
кой със бухалка, кой с чинийка в ръка...
До вчера нямаше бедни, днес има богати –
те са нашата гордост и надежда сега.
ПРОБЛЕМИ
Мен кризата изобщо не ме плаши –
измъквал съм се от различни каши,
ще се измъкна някак и от тази,
че цял живот през каши все съм газил.
А разни политици, които ги забъркват,
напразно се опитват и мене да побъркат.
Дори от мутрите не трябва да се вардя,
защото бях страхотен на сто и двеста ярда.
И други хватки знам, защо от вас да крия,
но най-полезните от следните са тия:
на студ издържам, мога без салам
и хляб със сол без гарнитура ям.
Един проблем обаче отскоро ме тормози
и той, накратко казано, е този,
че вече и без хляб започнах да живeя,
а от солта изглежда, че пълнея.
И друг проблем ме мъчи – докторът не чува,
че той е лудият – не ще да го лекувам,
от Касата разчитал на някакъв процент,
не щял категорично да става пациент?!
ИКАР
Легендата известна е на всеки:
Икар, от птиците подсетен,
решил да стигне слънцето човека
в един прекрасен ден, навярно летен.
Слепил със восък той пера и летви,
превързал ги с въже за раменете
и глух за увещания и клетви,
политнал най-напред към върховете.
След туй набирал скорост и високо
летял уверено в соколов стил,
той спазвал точно вярната посока,
но восъкът накрая се стопил.
И почнала познатата развръзка –
с възторг надолу падало момчето,
пера и летви по земята пръскало
и като брадва цопнало в морето.
А на брега народ с коли пристигал –
да люпи семки и да пие бира.
Когато някой слънцето не стига,
народът само гледа му сеира.
ПРОКЛЕТИЯ
Влизам си, значи, в едно заведение
и ставам единствен клиент.
- Моля ви, - викам – със извинение,
дайте ми троен абсент.
- Абсента ни свърши – ми вика
сервитьорката с дълги бедра,
но ако съм искал съм можел с мастика
дяволската напитка да заменя.
- Няма проблеми – й викам, защото
наистина няма и я докосвам,
а то малко се стресна горкото:
- Мастиката – вика – е вносна.
Не че вносно не пием, нали, обаче
скъпи са чужбинските питиета,
плюс туй напиват бавно, така че
предпочитам нашите родни ментета.
Решавам аз да не харча напразно
последните си мършави алименти
и заведението остава празно,
тоест съвсем без клиенти.
Отивам да пия една нашенска бира,
пък да става, каквото ще става –
локалът без мен, ако ще да фалира
като цялата ни държава.
Тръгвам си трезвен и усещам, че светя,
а проклетията направо извира от мен –
ами я само си представете,
че днеска беше Иванов ден.
НА ВАЛУТНИЯ БОРД
По въпроса за борда искам да кажа,
както на него сме насъбрани,
че тук няма масло – да го намажем
и с чай да го хапнем като англичани.
Пробито корито, той плува полека
по вълните в кръга на бюджета
и щом го прекрачи, попада човека
във Вечните ловни полета.
Товарим на борда валута и значи
през Реката на мъртвите трябва да минем,
да стигнем до другия бряг, но така, че
живи да бъдем поне половината.
Коя половина? Без излишни въпроси –
оркестърът свири и бият камбаните...
Потъва ли кораб, каквото да носи,
последни на борда са капитаните.
СРЕЩА
Срещнали се Лъвчо и хубава Марка
във една Шенгенска сладкарничка малка.
- Да му пийнем нещо – Лъвчето казало,
пусто кавалерче, да се не видяло.
Марката, нали е възпитана дама,
приела с усмивка милата покана.
Пийнали що пили и накрая време
дошло да се плаща, дявол да го вземе,
щото Лъвчо, който добре си попийва,
щом трябва да плаща, никак не го бива.
Почнал той тогава сметката да смята
и разбрал, че няма даже за водата –
нагазил дълбоко в инфлация гадна
кавалерът щедър – курсът му бил паднал.
Юначето даже не се изчервило,
че на вересия е яло и пило,
станало на тапа, два-три вица казало –
положението, значи, някакси замазало.
Марката, нали е стабилна и мила,
сметката изцяло самичка платила,
а за туй, което ядоха и пиха,
Лъвчо турил подпис за заем със лихва.
Казано е ясно в приказката стара:
на жена по принцип да не хващаш вяра.
Та до днеска още Лъвчо джентълменски
плаща тази сметка, мамка й шенгенска.
ДВУБОЙ
Мислел ли е Лъвчо, че ще види зорче
в срещата на ринга с Доларче-боксьорче?
Ще го смачкам – вика – и без подготовка!
Мачът щял да бъде лека тренировка.
Отначало тръгна – с удари корави
на жълти стотинки Лъвчо го направи,
после с ляв маньовър така го измлати,
че малко остана в аут да го прати.
Удря мъжки Лъвчо, навира се в него,
но оня не пада, бий се като негър,
докато накрая го фрасна с крошето
и самия Лъвчо изпрати в кьошето.
След това започна така да го пуха –
последния въздух на Лъвча издуха...
Добре удря Лъвчо, ама бой не носи
и реферът бързо изброи до осем.
И ето го вече – съхне на въжето,
силички набира и пъшка момчето,
но с носилка идат две лъскави морди –
Лъвча да изхвърлят от ринга зад борда,
че не чини вече дори и петаче.
Красивото Евро дано го оплаче.
СДЕЛКА
Зърнал Лъвчо вчера Доларчо и Марка
на една тераса ресторантска в парка,
а на масата им, да му се не види –
бутилка шампанско и мезе от стриди.
А пък Лъвчо – гладен. И какво да стори,
на Доларчо вика: „Здрасти, гущер, сори,
ама дай назаем двайсе-трийсе цента,
че и аз да млясна една малка мента.”
Но оня не дава цент на вересия –
от гущерче още си е бил циция,
след което Лъвчо на Марка намига,
но и с тая хватка нищо не постига.
Дамата обаче с усмивка сакрална
с интерес му гледа халката венчална,
взела със машинка нещо да пресмята
и дискретно пита колко е карата.
От намек пък Лъвчо веднага разбира
и келнера викнал за мента и бира,
пийнал и шампанско – да не ги обиди
и изгълтал бързо наличните стриди.
След това си тръгнал със мутра щастлива,
защото халката му била фалшива.
МОЛБА
Един дебеловрат бунак
открадна сака ми в трамвая.
Защо не го видях и как?
Това и досега не зная.
Навярно съм се бил замислил –
проблеми имам като въшки –
това си е самата истина,
ако сега говорим мъжки.
Или пък някоя жена
съм зяпал със надежда звездна?
Не знам. Шегата настрана,
обаче сакът ми изчезна.
Бележник с нови стихове
и два-три вида долни дрехи,
които плачат за пране –
това най-общо с него взеха.
Да, казвам и молбата си:
приятелю, ако харесаш нещо,
вземи го! Стиховете занеси
в Бюрото за „Ненужни вещи”.
ПРОШКА
Въпреки че Господ казва да обичам
мъртвата природа и гадинка всяка,
половината от мене ненавижда пича,
който ми отмъкна във трамвая сака.
Може да се каже, че две трети от мене
го презират това говеждо създание,
а в другата трета трепва съжаление –
като вощеничка във тъмни зандани.
С разума си искам да го оправдая,
намалявам му до минимум вината,
но прости ми, Господи, не зная
как да го обичам тоз фекализатор.
Дълго се измъчвах, след това обаче
моята любов поднесох му във дар,
заобичах го – и той душица влачи,
и сега ми е любимият гадняр.
ПАРЦАЛ
Живял човек – сега парцал,
това си му личи по хала,
мълчал, не лъгал и не крал,
дори когато бил без залък.
Такъв къде да отнесеш?
И аз да съм, ще се изложа.
Не би могъл да плаща кеш
и пред Прокрустовото ложе.
С филийка хлебец и кромид
сега той глупостта си плаща.
Живял човек в пазарен бит
със капитал – съдрани гащи.
СЛУЧКА В ТАМБУКТУ
На остров Тамбукту растели банани,
портокали, лимони и ананаси –
трябвало само с ръка да ги хванеш
и със сока им сладък уста да разквасиш.
За качеството нямало какво да се каже –
природата този въпрос го решава –
всичко било на равнище и даже
другаде нямало прелест такава.
Аборигените кротко си яли и пили,
слушали музика от касетофони “Сони”,
докато веднъж с изненада открили,
че са обрали най-долните клони.
Положението се било променило така:
ананаси, портокали, банани, лимони
все още имало, но с проста ръка
били недосегаеми по високите клони.
Ами сега?! Най-старите аборигени
като си спомнили стародавния ред,
препасали нови листа и опечалени
при магьосника тръгнали за съвет.
Взел магьосникът плодовете,
които донесли и по протоколния ред
след тридневна консултация със боговете
накрая получил божествен съвет.
Ето съвета: всички аборигени,
аборигенки и аборигенчета
да хвърлят камъни към листата зелени
вместо на сянка без смисъл да хленчат.
Тогава маймуните ще им отвърнат
с портокали, банани и ананаси –
така населението напукани бърни
ще може след дългия глад да разкваси.
Каквото остане, направо в Япония
да бъде изнесено с бърза пирога
и за всичките портокали, банани, лимони
да се закупят триони. Много.
С тия триони да се изтрионират
всички дървета на остров Тамбукту,
след което лесно ще се събират
по земята различните фрукти.
Тъй казали боговете. И още –
за да не иде мъдростта им напразно –
на тия дати (три дни и нощи)
да се провежда народен празник.
Тъй казал магьосникът мъдър и всичко
с ентусиазъм народът изпълнил задружно.
Изводи вече правете самички.
Не ви е ясно? И не е нужно.
ПРОЛЕТНА УМОРА
Щом настъпи пролетта прохладна,
ме затиска пак умора гадна,
уж си хапвам сиренце, месце,
зеленчуци разни с витаминче “Це” –
кучката остава все една и съща,
във парцал направо ме превръща.
Пустата причина къде ли се крие?
Докторе бе, моля, кажете ми Вие –
в абстиненция ли някаква проклета
или е симптом на егенето?
Но и лек кажете – тука цяр е нужен –
и на други хора може да послужи...
А пък вместо подкуп (туй е ала-бала),
аз ще Ви напиша Ода за възхвала.
МИЛА ЗИМИЧКЕ, КЪДЕ СИ?
Жежко. Задух. Пъшкам тихо.
Чакам хладно да се мръкне.
И се стапят два-три стиха
още преди да се пръкнат.
Скапан съм от жега вече,
пийвам водка с пъпеш пресен*,
топла е и тази вечер –
мила зимичке, къде си?
Във безсъние се мятам
цяла нощ сред две къртици**
и проклинам с яд понятен
гадовете*** с климатици:
„Спете и сънувайте, кретени,
утрото, което ви събужда
мазни, кисели и изпотени
и ви гони по голяма нужда!”
- - -
* Добро мезе, ако не знаете.
** Сигурно заради римата се мятам с тия къртици.
*** не се отнася за приятели с климатици.
СРЕЩА
Вървя и гледам: насреща
едно Нищо се движи.
Нищото не е Нещо,
а въпреки туй, го виждам.
Викам му: „Здрасти бе, Нищо!”,
а то не ми отговаря.
Не се тормозя излишно
и продължавам по тротоара.
Но в мене горчиво приижда
гадничка мисъл такава:
щом Нищото не ме вижда,
какво ли съм аз тогава?
ВИРУС
Както сладко бях заспал,
някакъв особен звяр
почна стръвно да ме хапе
и ме гъделичка с лапи.
Че е звяр, ама какъв е? –
азиатски ли? – не знам,
дали мечка, дали лъв е? –
всеки случай е голям.
Цапнах го със аспирин,
рекох си: „Сега го вързах!”
Зяпна кучият му син
и изгълта го набързо.
После пробвах със „Колдрекс”
(от автобусната реклама),
той извади пак рефлекс
и ефект отново няма.
А носът ми взе да капе,
влезе в мензис непривичен,
а пък звярът – хап, хап – хапе,
сякаш го е заобичал.
Насъбра се в мен омраза –
кихнах! – блокът се разтресе
и го пратих за зараза
в меката ни есен.*
Тъй че – вече е свободен
и внимателно вървете.
Поетичен вирус броди:
Хора, бдете!**
- - -
* Като на Валери Петров
** Той и Юлиус Фучик ги е карал да бдят, ама...
СПОР
Още аз не бях пиян
и казах на Гошо,
че наистина не знам
нищо за Добро и Лошо.
Казвам му, че само Господ
съди грехове човешки,
а душата като с троскот
е обрасла с грешки.
Гошо пък е атеист –
в Бога няма зрънце вяра.
„Аз пред себе си съм чист!” –
пиянски повтаря.
И изобщо не мирясва,
ръмжи и мърмори:
„Пишеш, а не ти е ясно
за какво се бориш?!”
Че не ми, не ми е ясно,
даже не съм се замислял,
затова и нещо свястно
не съм и написал.
Пие и не млъква Гошо –
той алкохолист е.
„Свърши водката и Лошо –
викам – туй е, атеисте.”
ДИАЛОГ ПРЕД ТЕЛЕВИЗОРА*
- Ой, Вань, гляди, какие клоуны!
Вл. Висоцки
И наште си ги бива, Зин, -
със вратовръзки и с костюми
са пременени до един
и ни заливат с празни думи.
Устите им са до ушите,
премятат се като лопати**,
с мезета пият си вините –
министри или депутати.
Един със друг се плюят вещо,
когато цял народ ги гледа,
единственото важно нещо
е изборната им победа.
Уж всички мислят за народа,
а той все няма прокопсия!
Аз мисля, Зин, че таз порода
сме си я внесли от Русия.
Но стига вече, че съм нервен.
Обличай се по спешност, Зина,
вземи назаем десет евро
и марш за водка в магазина!
- - -
* Виж едноименната песен на Висоцки.
** фурнаджийски
ФИЛОСОФСКО
Гошето* е философ –
дървен, цял и всякакъв
и не дава апостроф
да му кажеш някакъв.
За живота има мнение –
всичко му е ясно,
да ви кажа, туй за мене е
направо прекрасно.
Щото аз, да си призная,
не разбирам нищо
и в неметената стая
пате съм в кълчища.
Затова се консултирам**
нещо щом ме възмущава,
той проблема ми намира
бързо и го обяснява.
Щастлив ставам след три водки
и за нищо не ми дреме –
щом погледнеш философски,
няма никакви проблеми.
- - -
* Всяка прилика с някое Гоше е случайна.
** С него, разбира се.
ДИЛЕМА
Дъжд заплиска и замина,
но успя да ме накваси
и реших да си почина
в кафене със празни маси.
Хапнах сандвич, кола пих
и кафенце със сметана,
и едва се изсуших
пак да плиска вън захвана.
И се появи дилема
(а дилемите ги мразя) –
дали водка да си взема
или в локвите да газя?
Дремя аз на празна маса,
Вътрешният глас мълчи*...
Тъй ли? – него ще наквася,
че по-малко му личи.
- - -
* Не знам какво му стана – той обикновено е против.
ДНЕС
Нямам никаква идея
за стихотворение,
а обикновено пея
с поне малко вдъхновение.
В банята когато съм, но
днес там е студено...
И закусих още в тъмно
телешко варено*,
пих кафенце, после – чайче,
половин пакет изпуших –
няма разлика и май, че
под юргана ще се сгуша.
Там аз търся вдъхновение,
щом усетя, че съм тъжен –
пък и днес стихотворение
да напиша не съм длъжен.
- - -
* Глупости – въобще не съм закусвал.
СЛАДЪК ПРОБЛЕМ
Докторе,
Казват, че сладкото било вредно –
увреждало мозъка (за друго не знам),
че искам да кажеш дали е редно
на ден по едно бурканче да ям?
Та питам се, значи, нали ме разбираш,
да намаля ли дневната доза?
Да не би туй сладко да ми сервира
някоя непозната наркоза?
И без друго си имам две-три такива,
но горе-долу все още съм в ред,
а сигурно има алтернатива –
какво ще кажеш за пчелния мед?
Какво ще кажеш? За шоколада
да не говорим – развалиха го, виж
не е като оня от моята младост,
който изобщо не ти дава да спиш.
Какво ще кажеш? Някоя билка
да има срещу глада за сладко?
Но как се маха с билка горчилка?
От какво ли? От всичко бе, братко.
НА ПРАЗНИКА
На „Свети Валентин” точно събрах
всичките вещици, които ги има
и представете си само: сред тях
се оказа и мойта любима.
Като ме зърна, пак се ядоса,
изсъска, не даде да я целуна,
яхна метлата и се пръждоса,
и ме остави сам да празнувам.
ДРУГАРИ
Срещнали се Трифон с Валентин
да отпразнуват 14-ти февруари,
пийнали си винце и пелин
отначало като истински другари.
Но по-късно, тъй – от лаф на лаф
сериозен спор се бил завързал –
който не е важният от тях,
да вървял на майната си бързо.
- Аз съм! – викал Трифон разярен,
че без винце празникът не ставал.
Според Валентин пък всеки ден
нови хора любовта създавала.
- Оди в Щатите да си създаваш хора, –
викал Трифон – българите бягат,
по чужбина са или в затвора
и без любов обичат да си лягат.
Тъкмо щели да се сбият, но
медии дошли и ги сдобрили,
станало им вече все едно
и винцето приятелски допили.
В БИРХАЛЕТО
ПО ДЪЛГИ ПАНТАЛОНИ
Пия биричка с наслада,
едно бебче нанка,
майка му – мадона млада –
го насука с нянка.
Малка биричка – животът
тече – накъде? – не знае...
И хубав е денят сега, защото
в количката с крачето си играе.
НА РИБОЛОВ*
На язовирчето пристигнах пръв –
от джиесема рано бях събуден –
и червеите във кутията за стръв
дочух, че се зашепнаха възбудено:
- Любима, - рече Мъжкия на Женския -
сложи си банския, че този ще ни къпе,
донесъл съм ти ето този, френския...
А тя: - Ще съм по монокини, скъпи.
Затрогнат от закачката им нежна,
оставих ги на плажа край водата,
да хвана риба нямаше надежда,
но хвърлих въдицата със блесната.
- - -
*Никога не съм ходил.
СЪТВОРЕНИЕТО НА ЕВА
Направил Господ лесно на земята
вода и суша, разни твари там
и за възхвалата Си в небесата,
от малко кал направил и Адам.
И като седнал после да почине,
доволен, че навреме е сколасал,
по някакви неведоми причини
самият Дявол тихичко довтасал.
И тъй Му се помолил: „Дядо Боже,
сред тая красота, без никакъв кусур,
аз мисля, че Адамът ти не може
самичък да се лута като щур.
Ще трябва някой да го вдъхновява,
да му налива ум в главата тъпа,
ще кажа, че не знам какво му става,
но напоследък като еретик постъпва.
Със птички пее, с вълците танцува,
прати го в ада, че тотеми дялка!
И други работи наоколо се чуват,
а пък за тях и адът му е малко.”
Допуснал Господ, че синът Му страда,
заслушал се във думите на Сатаната,
обикнал бил Адам и не го пратил в ада,
а да го вкара в пътя, изпратил му жената.
За тази цел одялкал му реброто –
да бъде по-красива красавицата-дева
и при Адам я пратил – да го спаси от злото –
такава била главно задачата на Ева.
Но още на Адам и Ева синовете
не спазили законите вселенски...
И оттогава вече греховете
сами се размножават – на мъжки и на женски.
ПИСМО
АДРЕС: секретен*
Ваше Снизходителство, Господин Късмете,
докога ще ходиш все при не-поети?
Що не вземеш малко да се трогнеш,
Господин Късмете, и да ми помогнеш?
Аз не искам много, Господин Късмете, -
от тотото – тройка, печеливш билет...
Но решиш ли, може да пуснеш и двете,
ако искаш да си По-Голям Късмет.
Няма да ти казвам в кризата къде съм,
спри се вече, майна, при други да ходиш –
знаеш ми имейла, знаеш ми адреса...
Кога да Ви чакам Ваше Благородие?
Моля ти се само силно не ме стряскай!
С напразна надежда:
Твой забравен Драскин!
- - -
*Щото ако всички му пишете,
при кого по-напред да ходи?
ЛОВДЖИЙСКО
Крача зорко през полето
и съм заредил чифтето,
дебна тигър, лъв, бизон
или може даже слон.
Едър звяр докато чаках,
кучето ми взе да лае
и пред мен ядосан яко
се изпъчи Зайо Байо.
- Стреляй, гад! – извика страшно,
раздра ризата си с лапи,
кучето подви опашка:
- Бягай! – викна. – Ще ни хапе!
Хукна Хектор*, аз – след него,
хвърлих пушка и патрони –
ужас е във тая жега
такъв звяр да те подгони.
- - -
*Кучето така се казва, защото е много храбро.
ПРЕВОД
Преведох
“Зимна нощ” на Пастернак*.
Чудя се какво ме прихвана.
Доста се мъчих. Не зная как,
но от неговото по-хубаво стана.
“Като не мога аз да напиша такова,**
защо да не го преведа поне?”
Писах и късах, започвах отново,
донякъде става, но тук-таме – не.
Почти се ядосах. “Малко ли знам***-
и аз съм лирически фактор!”
Въртях го наляво, въртях го насам –
направо му станах съ-автор.
Накрая го свърших.**** Та да се знае:
проявих преводаческа смелост!
Само дано Пастернак не узнае –
ще стане от гроба да ме застреля.
- - -
*Онова – за свещта, дето все горяла.
**си викам
***пак си викам
****Желаещите да го прочетат
да ми изпратят SMS (5 лв. с ДДС)
СЛЕД ПРЕВОДА
Със превода на “Зимна нощ”
достигнах връх неподозиран –
писмата си събирам в кош*,
от фенки вече нямам мира.
А снощи като гледах как
звездите Господ бавно пали,
дочух самия Пастернак
пред Пушкин горе да ме хвали.
Дори критическата мисъл
ме оцени навреме тука.
И сам Клисуров каза кисел,
че имам на места сполука.
Сега, на лаврите си седнал,
се радвам на добри обноски...
Ще преведа май за последно**
Народния поет Марковски***.
*В “Кошчето” на електронната ми поща
**Щото славата ми вече ще е предостатъчна
***Народния поет на НРБ Венко Марковски,
автор на поемата “Орлицата” (БКП), написана на
македонски език.
ЛИТЕРАТУРЕН АНАЛИЗ
Играят си две прасенца
и настървено ритат мехура
на доня Свинченца
ди Естрамадура.
А доня Свинченца
ди Естрамадура
е майка на двете прасенца,
които й ритат мехура.
Какво е това ли? Връх
на поезията ни днеска!*
Направо изгубвам дъх –
и аз като доня Франческа.
Коя е доня Франческа?
Ама много сте любопитни!
Франческа отдавна е фреска
в двореца Палацо "Финити".
Сега пък къде бил двореца?
Е, вече съвсем прекалихте!
В двореца живее мецо-
сопрано, роднина на Фихте.
За Фихте някой да пита?
Ей, няма да се оправите!
Но вече ми свърши лимита.
Много важно, че съжалявате.
- - -
*Познай автора.
ГЕНИОТ*
Живял в България такъв,
една дъска му хлопала,
с цигулката си бил е пръв,
но свирел повече в Европата.
Изгонен е оттука – бил
предател и родоотстъпник,
по малко име Васко бил,
но второто му не Кръпката.
Сред гениите доморасли
си имаме и гениот,
когото хора тревопасни
са смятали за идиот.
- - -
*Сплав от гений с идиот –
Достоевски, Нитше, Дали,
Васко Абаджиев, Аз (само идиот) и т. н.
ДЕКАДАНС
Три дена вече откакто
галактически съм самотен,
а самотата е фактор,
който в душата работи.
Мене ме натъжава,
прави живота ми фарс –
нещо защо се създава,
щом не го виждат на Марс?!
Над нас безразлично се рее –
безлюдна – звездната сфера...
Защо серенади да пея,
щом не ги слуша Венера?!
Защо някакви оди да пиша,
щом Юпитер не ги чува?!
Или трябва просто да дишам,
докато тук съществувам?
Това ще е – няма баланс
в този живот банален...
Боже мой, - декаданс, декаданс!...
А той дори не е "ален"*!
- - -
* както вика ВБЛ
КОМАР
Тази сутрин в пет без пет*
комар ме нахапа цял,
събуди ме тоз проклет
гад, сега съм недоспал.
И пак този тъпанар
в мене взе да се навира,
но го цапнах със шамар
и го ликвидирах.
За дисекция го срязах
(методът е уникален**)
и свинята се оказа
педераст нахален.
- - -
*Стихотворението е писано по действителен случай.
**Разработен от д-р Толев.
РАВНОСМЕТКА
Живял съм повече от Сталин!
Да не говорим пък за Ленин.
Не се гордея с туй – едва ли
това е атестат за мене.
Не станах вожд, но съм участвал
в бригади – брал съм и мисир,
от тях съм имал доста бягства –
те бягали пък от Сибир.
Командвал съм най-много куче*
и то със брат ми – беше общо,
но не успях да го науча
на нищо, казано изобщо.
Тъй, както мене на успяха
да ме научат нещо Ленин
и други – доста се стараха,
но беше губене на време.**
Да, много вождовете беха***,
с които на света живях,
с единствената ми утеха,
че бил съм по-добър от тях.
- - -
*Буби, с когото явно имаме нещо общо
**Най-вече за мене.
***Знаете ги – няма да ги изброявам.
ЗАБОТА* У НАС НЕ ТАКАЯ
Чух такава песен днес,
със буквално този текст:
"Я очень, очень, очень
сексуально озабочен**."
Пее я един дъртак,
който имал бил мерак,
но било го страх, че може
в един миг да се изложи.
Как ли старчето порочно
би изложило се точно
не разбрах добре, но как
пее слушах тоз руснак:
"Дошло е време май да мрем –
след комунизма – пак проблем!"
Та забота у нас не такая,
с комунизмом у нас нет проблем,
забота у нас другая –
утре какво ще...*** ядем.
- - -
*забота – грижа (за тия, които знаят само английски)
**озабочен – от забота – загрижен, разбийш,
сексуально без мекия знак и на български е същото
***Тука се позамислих, но според мене основната
ни забота е яденето, а не, както рекла оная: "Ами... аз викам
после да ядем." Щото няма проблем да ядем и "после",
стига да има какво да ядем. Неспа?
ЛЯСТОВИЧКИ
Лястовичките гнездо
на балкона построиха
и за два-три дена само
със коришки го покриха.
Кацне някоя на него
и надолу се издрисква (!),
а пък другите подхвърчат
и от кеф към мене пискат.
И разбрах, че тоалетна
градска тука са открили.
(Тук е мястото да вметна,
че пренасят тъй бацили.)
Птичи грип ще ми докарат
гадинките африкански!...
Тоалетната – се питам –
мъжка ли е или дамска?
Гледам, гледам – всички влизат,
няма разлика изобщо.
Ами то така излиза,
че тоалетната е обща!
Мамка му, какво да правя?!
Вече не ми се говори.
Търся пич с душа корава*
кенефа им да събори.
- - -
*По възможност – доктор.
Имам един приятел, ама той е педиатър
и децата доста са го размекнали.
ЛЯСТОВИЧКА
Лястовичката е ласкава,
чурулика вкъщи,
нежно със крилца приплясква,
във леглото - също.
Не гони я още, чакай
докато не стане сврака.
А какво че маникюра
си лакира? - суета.
Вкъщи е номенклатура,
манекенка - пред света.
Запали на обед свещи,
не й давай да мете -
птиците са гордо нещо,
гордостта си пазят те.*
А рече ли да отлитне,
няма начин да я спреш -
аз това съм го изпитал,
дано не го разбереш.
- - -
*Според Вероника Долина
(виж я на "ЮТуб" или в моя превод).
ТЕЛЕ И КРАВА
Не съм и очаквал такава
ситуация да ми се случи –
да видя с очите си крава
от свойто теле да суче!
Такова в живота не става!
Ей, Драскин, да не изперка?
... А може горката крава
да е пенсионерка?
Оназ поговорка за кравата*
май се е променила днес яко:
Ако имаш теле, тогава
може да пийнеш и мляко!
- - -
*"Имаш крава – пийш мляко!"
САМОЖЕРТВА
Божке, днеска параноя
ме подгони като слон –
щото мисля си за слоя,
оня горе, от озон.
Ами ако се пробие
от мойта цигара?!
Няма ли да бъдем ние
рибки на слънчева скара?
Ще сме истински кюфтета,
в барбекю космично,
а горката ни планета
ще дими трагично.
И то само зарад този
вреден мой порок!
Да съм извор на угрози
отредил е сякаш Бог.
Дали да запаля или?...
Хвърлям отровата вредна!
За вас жертвам, хора мили,
насладата си последна.
КОТЕ
1.
Имам коте, много умно –
днес му четох книжка
как се ловят есемеси
с компютърна мишка.
Взе по буквите да драска
и бързо се научи,
а пък като чете Драскин,
с голям кеф мяучи.*
---------------------
*Добре, че поне то го харесва.
2.
Моят* Дявол ме наказа,
че уж не съм го обичал** -
котето ми се оказа,
че било момиче.
Във леглото все се мушка –
жена-котка ме намери!
Ако трябва да я гушкам,
да бе поне Хали Бери.
- - -
*Личният ми Дявол
**В смисъл, че не съм го слушал,
бил съм много праведен (което не е вярно)
и шефът му го наказвал заради мене.
ОБЯВА
Мивката ми до тавана
пълна е с посуда мръсна –
чиста чаша не остана,
няма как да се обръсна.
Икономката от петък
в отпуск по любов съм пуснал,
а на мен не ми се шета –
мразя тази дейност гнусна.
Та, търся, казано директно,
икономка, па макар
френски да не знай перфектно.
Може и на хонорар.
УМНИК И ГЛУПАЦИ
На всеки изгрев залез се пада,
на всеки славей – и сврака,
а на умния – бам?! – изненада –
се падат по десет глупака.
Моите – преброих ги за миг –
се оказаха двайсет и нещо...
Значи съм двойно и нещо умник
срещу взвод тъпанари насреща?...
Но има и нещо, което ме дразни,
макар че по принцип не се нервирам –
в техните списъци – какво нахалство! –
в графата "глупаци" и аз фигурирам.
СВЕТЪЛ ОПТИМИЗЪМ
Ура! Намерили илачи
срещу коварния дъртизъм!
Това е яко! Има, значи,
поне омут за оптимизъм.
По-младите ще остаряват
до петдесет – и после край,
но могат ли да подмладяват
дъртаци – още не се знай.
Нима ще трябва да остана
такъв – на шестдесет и пет?
Кутцуз изглежда пак ме хвана
със скапания ми късмет.
Ей, все на мен ли?!... Не можаха
ли да сколасат по-навреме?
Но колко хора пък измряха
на трийсет, дявол да го вземе!
Науката до нов възход
след век ще стигне – вярвам в нея –
и следващия си живот
на двайсет ще го изживея!
ТАЗИ СУТРИН
Като истински естет
със наслада се протегнах,
после, точно в шест без пет,
към цигарите посегнах.
И така – наспат, безгрижен –
в старата тетрадка
почнах да си каканижа
глупости за физзарядка.
ИКОНОМИЯ
Икономията е майка на мизерията.
Стана ми студено, пуснах
двата реотана –
дано малко се отпусна,
че гръбнакът ми се схвана.
Но замислих се веднага:
какво ли количество
на ден средно се полага
скъпо електричество?
В тази безпарична криза,
викам си: я по-полечката –
сметката все не излиза...
И изключих печката.
Гръбнакът ми няма грешка,
стига съм се вайкал
в икономията днешна –
на мизерията майка.
ИЛЮЗИИ
Днес погледнах във кашона
с илюзиите някогашни,
бяха близо десет тона –
пожълтели, стари, прашни...
А какви красиви бяха!
Свежи и почти реални –
като птиците под стряха-
та ми във гнезда венчални.
С тях съм разделен отдавна.
Взех кашона, не тежеше...
Хвърлих го. И вместо тъжно,
странно радостно ми беше.
СЛЕДОБЕД
Наоколо беше тихо,
сякаш че всички бяха умрели.
В стаята гръмко тиктакаше слънчевият часовник.
Очите му с нежност се гледаха едно друго.
Тениската му беше разкопчана догоре,
но първите му любовни успехи бяха лоши –
ожени се.
И тя не чу от него друга ласкава дума
освен глупачка.
В клетката е пернатият му приятел – хамстера.
Кучето го погледна,
въртейки с благодарност опашка.
"Няма много хора, които могат да го направят" –
си каза и се тръшна да спи.
Но го нападна мисъл:
"Кравата е голямо животно –
с четири крака по ъглите"...
По улицата, марширувайки, минаха танкове
и тишината заквича под веригите.
ПП:
Стихотворението не е написано с рими,
което нерядко се наблюдава при поетите.
* * *
На ВБЛ
Баир под хълм, поток, поет, цъфти пътечка,
пред него - скок!, след туй - подскок! - изскача мечка,
на помощ - аз - куцук, куцук - и по баира,
но фенка там, изпада в транс, да диша спира,
сега какво? - уста в уста? - линейка няма,
целувки, страст - любов ли пак? - или измама? -
не виждам две, жесток проблем - пърдя на срички:
какво съм аз?! - защо съм тук?! - къде са всички?! -
баирът - гол - и ни дърво - какво да пиша? -
надолу! - беж! - във свински тръс - че ще ме вдиша...
НА ЛУННАТА ПЪТЕКА
Вървях по лунната пътека
и нейде по средата
насреща си видях човека,
поел надолу, към земята.
- Там няма нищо интересно –
ми каза – едни скали напукани,
да ходиш там е... неуместно,
ще си умреш от скука.
А скуката от малък още
спонтанно някакси я мразя.
Защо да драпам цяла нощ и
като глупак по стръмното да лазя?
Голяма работа – луна... И се отказах –
отдолу ми изглежда по-красива.
Ако ме питат нещо, ще разкажа –
за туй поне донякъде ме бива.*
- - -
* Като се върнах на земята
след тази случка неприятна,
погледнах към луната –
кълна се, беше златна.
ДИЕТОЛОГ
Мразя да ме гледат като ям,
щото ям боклуци, общо взето –
тебешир със сирене, салам
с карантии и с рогата на телето.
Кучето ми лично предпочита дроб
и колбасите отказва да споделя,
но си хапва грах, картофки или боб,
ако сготвя нещо постно във неделя.
То е деликатно и е умна твар,
принципно различна от прасето,
затова реших след този коментар
за започна кучешка диета.
Никакви рецепти не събирам,
но режимът ми е абсолютно строг –
ям каквото кучето ми консумира,
назначил съм го за мой диетолог.
БЛИЗНАЧКИ
Истина, лъжа – понятия,
всъщност две сестpички,
със разтворени обятия
срещаме ги всички.
Влюбил съм се във едната
и за вярност клетви давам,
въпреки това Лъжата
всеки ден ме съблазнява.
И успява доста често
в изневяра да ме вкара –
глупост било в бедна честност
живота си да прекарам.
Знам ли, може да е права
по-голямата близначка –
умна, глупава – такава
срещам я на всяка крачка.
Голи или пък облечени,
крещят край мен или мъркат,
почвам да си мисля вече,
че ще ме побъркат.
Двете много си приличат
и трудничко се различават,
май поравно ги обичаме
и до края с нас остават.
ЦЕНИТЕ
Като децата растат цените
и все по-силно натискат кантара,
дори когато ти свършат парите,
не можеш да им се скараш.
Не разбират от дума и кризисни мерки.
(Да сте чували нещо по-тъпо?)
Вчера си купил, например, пиперки,
днеска са вече двойно по-скъпи.
Какво ни остава? – бих питал тогава.
Как с този растеж да се борим?...
Не зная, но сигурно си заслужава
да им се изпикаем отгоре.
От друга страна обаче, не зная
дали не ги улесняваме –
съвсем пък да им изпуснем края
като ги наторяваме?
ШАДРАВАН
Ако имаш шадраван,
не го оставяй да работи постоянно –
дай почивка и на шадравана!
К. Прутков
Моят пък проклет се случи –
не ще да го спирам –
щом към кранчето посегна,
гневно протестира.
Нарушавал съм му бил
шадраванските права,
а водата колко струва –
хич не пита за това.
А пък като види облак,
женски ли е, полудява –
до небето щял да стигне,
пък каквото ще да става!
И разбрах, че няма мярка
шадраванската любов.
Не го спирам, да си пръска –
майната му на Прутков!
КРЪГОВЕ
Ако хвърляш камъчета във водата,
непременно гледай кръговете –
иначе няма смисъл.
К. Прутков
Цял живот хвърлям камъни във водата,
без малко да издълбая дупка във нея,
а кръгове няма – нито един! – и смятам,
че кръгче да видя не ще доживея.
Големи и малки, различни избирах,
на километър почти ги мятах,
очите ме заболяха, докато се взирах,
но мълчалива и гладка беше водата.
Понякога виждах (или ми се струваше?)
нещо като триъгълници или запетаи,
но кръгове няма. Дали съществуват?
Започнах да се съмнявам накрая.
Щом други ги виждат, значи ги има.
Да си ги гледат, щом толкова искат.
Моите кръгове са, явно, незрими,
но пак си хвърлям – ей тъй – без смисъл.
СВЕТОФАР
Кръстовището ми е доста оживено –
застанал съм на важен кръстопът*
и светя аз – червено, жълто и зелено –
за щяло и нещяло давам път.
Колите, гледам, скъпи, а бензина
е колкото за бира със карначе...
Къде са хукнали през тази криза,
не могат ли по тротоарите да крачат?
Ни криза, нито дяволът ги спира,
шофьорите се псуват озверени
и случва се дори – катастрофират
под мене точно всякакви кретени.
Свети си ти!... Минават като луди!
Уж аз командвам пътникопотока,
а сякаш не ме виждат и се чудя
защо стърча и само харча тока?
Побърках се от тия цветови промени
и днес концепцията вече е такава:
ще светя постоянно на червено,
ще давам път, на който заслужава.
- - -
*на пътя към Европа
НА ПАРНАС
Клонката на Тодор Чонов*
на пагона си приших,
пиша в стерео и в моно,
във сержант се повиших.
Тъй отидох на Парнас
с мисълта да се изфукам -
гледам, паднал във захлас,
Шекспир там е, Пушкин - тука...
Пък и кой ли още не?!...
Всички гении събрани!
А крилатите коне
чакат, вече оседлани.
А встрани магаре сиво
със уши към мене маха
и ме кани срамежливо
да отида да го яхна.
Тъй на този връх висок
горд намерих се, егаси.
Давай, Марко, - скок-подскок -
във галоп - и ти Пегас си!
- - -
*клонка от личния му лавров венец,
с която бях удостоен
МОЦАРТ ИЛИ САЛИЕРИ?...
На Моцарт е завиждал Салиери,
понеже бил безумно талантлив.
Не можел ли е друг да си намери –
та Моцарт даже не е бил красив.
Какво му бил виновен Амадеус,
та чак да го отрови е решил?
Кога ли се е пръкнала идеята?
Дали когато в тоалетната е бил?
Там постоянно щъкат черни мисли,
особено при запек и разстройство,
дори на мен (като сега) ми писва
и ме обхваща странно безпокойство.
И мисля на кого ли да започна
да му завиждам – като Салиери?
Не става. Казано по-точно,
такъв обект не мога да намеря.
Защото за когото да се сетя,
че е бездарник отдалеч се вижда...
Излиза, че съм Моцарт след поетите –
на мене само могат да завиждат.
Но често в поетичните ни сфери
нещата са далече по-коварни –
и как да ми завижда някой Салиери,
когато според него съм бездарник?
Не можеше ли Салиери да постъпи
като поет, по днешните закони –
да каже: “Опусите му са тъпи
и композира само какафонии!”
Тогава и обществените мнения
за всякакви подкрепи са готови
и Салиери щеше да е геният,
а Моцарт щеше сам да се отрови.
ОДИСЕЙ
За Одисея Омир пък твърдеше,
че искал да се върне във Итака!
На времето си* новината беше
журналистическа манипулация.
Защото, щом опожарили Троя,
веднага Одисей надул платната,
умишлено обаче взел завоя
вместо на запад, на северо-запад.
Понеже имал среща със Цирцея,
с Харибда** и със няколко сирени,
не бързал към Итака – очаквали го в нея
жена му Пенелопа и купища проблеми.
За малко се отбил при Полифема –
да хапнат и да пийнат. Според мене
и тези факти в древната поема
са творчески изопачени.
Тъй първата творба налага отпечатък
върху постъпките на всичко живо
и цялото изкуство по-нататък
започнало да лъже. Но – красиво!
- - -
*ІV или V (ако не и VІ-ия) век пр. н. е.
**която изобщо не била грозна, както я описва
Със Сцила нямал среща, но тъй като минавал наблизо...
JEALOUSY*
Не вярвам някога да се науча
и аз да почна да ревнувам –
че цял живот това не ми се случи,
а отсега нататък не си струва.
Но! Ревността не пита – тя е чума,
зараза, огън!... Тя изпепелява!
Не се лекува с ласки и със думи –
дори да им повярваш, тя остава.
Покрива се със пепелта и тлее,
и някоя искрица я взривява.
Тя с богове и на Олимп живее
и е причина там за много врява.
Дори и Хера може да подгони –
заради някоя си Йо или Даная,
и Афродита – заради Адонис,
за Зевс обаче нищичко не зная.
Но пък Отело!... Зевсе мой, Отело!...
Светът оплаква още Дездемона –
заради Яго, това мекотело,
което се стремяло пък към трона.
За ревността – до тук! Тя си остава
и най-разнообразни са нейните прояви...
Аз – от любов – почти я оправдавам,
но не когато се превърне в завист.
МУЗА
Меня сегодня муза посетила,
немножко посидела и ушла.
Вл. Висоцки
А мойта Муза никаква я няма,
дори ей-тъй, за малко, да поседне…
Къде ли ходи тая странна дама?...
Била е при Висоцки за последно.
Кога и мен ще посети?... Коняка
налял съм в чаши, купил съм и свещи…
На масата заспах, докато чаках,
без да успея да напиша нещо.
Прозорецът ми хлопна, и вратата –
събудих се и си помислих: Тя е!
Уви, не беше Тя – отвънка вятърът
поискал е да ми се подиграе.
Съседката я няма, нямам гости –
с бутилката сам трябва да се справя…
И чашата й чуквам, вдигам тост, и
ще си представя, че е казала: “Наздраве!”
ХЛАДИЛНИК
Хладилникът ми пак е празен –
какво ще ям?... И трябва ли да ям?
Въпроса вече почва да ме дразни,
а отговора всеки ден не знам.
И си изреждам: боб, картофи, леща…
Ще ми поникнат вече на корема…
Ще трябва някой път и друго нещо –
месце, например, малко, да си взема.
Ай стига бе, Иване, нямаш спиране –
не можеш ли за друго да мечтаеш?!
Ако поискаш пък сега и сирене,
къде ще му излезе края?
И става ясно: в днешния оскъдък –
и духовен, и материален –
яденето е еснафски предразсъдък
и не трябва с него да се занимавам.
А хладилникът нормално си е празен,
толкова е празен, че е скучен.
И само ми бръмчи – за да ме дразни…
Щом спре да ме мързи, ще го изключа.
НА ЧУЖДА МАСА…
На чужда маса масраф нямам.
Бай Стоян
Аз знам, че нямаше, защото съм го гледал –
похапваше си, а ушите му плющят…
Ех, бай Стояне, искърско говедо,
по-тъжен е сега без теб светът.
А аз се взирах в празната чиния,
стеснявах се, макар масраф да нямах
и само вдигах чашата с ракия –
не можех още да се пресрамявам.
Урока ти обаче го запомних
и седна ли сега на чужда маса,
похапвам като теб, ей-тъй – за помен
и станах гостенин от твойта класа.
ПАДАТ ЖЪЛТИТЕ ЛИСТАЦИ…
Падат жълтите листаци,
бавно есента се буди,
в кафенето, със две маци
юнкер Шмидт се чуди.
На какво се чуди този?...
На маците, на листата?...
Нужни ли са диалози,
да се изяснят нещата?
Нужни са, но пък не вярвам
те да са за тез листаци –
на кафе с кеф се прекарва
в монолози със две маци.
ХИМН
Кради, Българийо, кради,
че не крадеш ли, ще пропаднеш,
чрез кражбите ти пребъди,
кради, каквото ти попадне.
Кради на частно и служебно,
по митници и магистрали,
кради на едро и на дребно –
дедите ни и те са крали.
Но гледай малко да остане –
щом внуците ни порастат
и те да имат препитание,
и те да могат да крадат.
Богата си, аз знам, ще има
блага и утрешният ден…
Кради, Българийо любима!
Кради, Народе възроден!
МИСТЕРИЯТА
След векове мистерии във рая
все още не са изяснени,
но аз, понеже истината зная,
ще кажа нещо, с ваше позволение.
И за да бъде кратичко и точно,
без уводи направо ще започна:
Адам със хитрост бил е изкушен
от тази подла твар – змията,
а хората до днешен ден
упреквали жената.
Несправедливо е – така е,
но клеветата е всесилна.
Та пиша тук, за да се знае,
че Ева е невинна.
Да съблазни тя този коцкар?!
Ха, ха! – ма много ви се моля!
Била е Ева непорочна –
дотам, че ходела е гола.
И допълзява Сатаната
със ябълка по нисък клон,
натъпкал на Адам главата
и другото – с тестостерон…
И той, без много да се чуди,
там на тревата я положил,
и без излишни процедури,
госпожицата огоспожил.
Нататък кофти общо взето
протичал земният режим,
докато Господ от небето
все гледал тих, невъзмутим.
СЛЪНЧОГЛЕД
Видях един слънчоглед,
питата му – цяла педя,
всичко уж му бе наред,
а към слънцето не гледа.
Беше му обърнал гръб
и оклюман ми се стори –
сякаш мировата скръб
му бе рухнала отгоре.
Веселите му колеги
имат лого и реклама*,
не се занимават с него –
за тях все едно го няма.
Даже и мен не погледна,
виках му, а той не чува –
ега ти и слънчогледа,
много ме интересува!
Какво мисли си обаче?...
Ако е поет, тогава
най-възможно е това, че
стих наум си съчинява.
Ако е артист пък може
просто да играе роля,
ако луд е (пази, Боже!),
значи е душевно болен.
Щом към Слънцето не гледа,
опозиция ще е…
Майната му слънчогледова,
да си е какъвто ще!
- - -
*за олио
ДОЛНИ ГАЩИ
Викат им наполеонки –
Бонапарт е ходел с тях –
през войнишки зимни гонки
аз ги опознах.
Оттогава ги обичам –
все едно са с реотани –
през декември ги навличам,
свалям ги през март посрани.
Или пък с чорапогащник –
също като Робин Худ!
Студовете не са страшни
даже насред Шерууд.
Вятър по стъклата хлопа,
птици зъзнат вън по клонките,
а пък моят задник – топъл –
под наполеонките.
Препоръчвам ги на тези,
дето нямат климатици
или печки със отломки.
Инак ще сте като птици,
птици без наполеонки.
КАНТЕМИРА*
Ако някога се случи
да напиша кантемира,
давам я на мойто куче
да я рецензира.
То внимателно я** души,
поглежда ме с уважение
и докато аз си пуша,
вече взело е решение.
Ако махне със опашка
(а то винаги върти я),
туй е знак, че е съгласно
да я пиша на хартия.
Умна кучка ми е Бети –
от поезия разбира,
даже някои поети
давал съм да рецензира.
Но тогава (интересно?)
почва скептично да лае –
само мен си ме харесва
и друг не ще да признае.
- - -
*лирика, създадена върху някоя глупост (като тая)
**кантемирата – не глупостта
ТРИ ПРИЗРАКА МЕ ПОСЕТИХА
На един не съм му върнал заем,
вторият пък съм го бил на шах,
с третия изобщо не се знаем –
ходел за компания със тях.
Неофициалната визита
нямала за цел да ме изплаши –
искали били да ме попитат
намалели ли са греховете наши.
Или както и по тяхно време
всичко се крадяло на зелено?
Във отвъдното туй щяла да е бреме –
тримата твърдяха убедено.
Само туй сега ми липсва – викам –
да заспоря с вас за политика!
На кого ли за отвъдното му пука?
Седнахме на биричка пенлива,
аз си пийвах, щото съм си тука,
а на тях под масата отливах.
ГОЛЕМИТЕ ПОЕТИ
Ний, големите поети,
доста често сме с бради –
има примери заметни*
отсега и отпреди.
За да не съм голословен,
няколко ще ви посоча –
почвам с Кирил и Методий,
Омир, Шекспир, Ботев, Кроче**…
До Славейков – Дебелянов
и Ракитин може би /?/,
Яворов и Вазов само
със мустаци са били.
Днешни няма да изреждам –
някого да не пропусна.***
Вижте Чонов как изглежда!
Май и аз брада ще пусна…
Но наверно, ах, наверно
няма да е така черна.
- - -
*забелязващи се, известни
**Бенедето Кроче, дали не беше философ
без брада?... Няма значение.
***Че да ми се сърди после…
МИСТЕРИЯТА
1.
След векове мистерии във рая
все още не са изяснени,
та аз, понеже нещо все пак зная,
ще се изкажа, с ваше позволение:
Адам със хитрост бил е изкушен
от тази подла твар – змията,
а хората до днешен ден
упрекват все жената.
Несправедливо е – така е,
но клеветата е всесилна.
Та пиша тук, за да се знае,
че Ева е невинна.
Да съблазни тя този коцкар?!
Ха, ха! – ма много ви се моля!
Била е Ева непорочна –
дотам, че ходела е гола.
И допълзява Сатаната,
престорен на добър питон,
натъпкал на Адам главата
и другото – с тестостерон…
И той, без много да се чуди,
там на тревата я положил,
и без излишни процедури,
госпожицата огоспожил.
Нататък кофти общо взето
протичал земният режим,
докато Господ от небето
все гледал тих, невъзмутим.
2.
С разни тезиси неверни*,
както отбелязахме по-горе,
сладичката Ева се очерня
чрез фалшифицирани истории.
Казва се, че Дяволът я чукал,
даже я забременил със Каин,
на Адам изобщо не му пукало,
бил е рогоносец и рапон докрая.
Туй са глупости на търкалета,
със които автори жонглират,
няма данни, тъй че общо взето,
фактите фалшифицират.
Във небеснте анали няма
сересета да го потвърждават,
затуй Първата човешка дама
засега невинна си остава.**
- - -
*на лъже-изследователи като ТТ и др. п.
**до доказване на обратното
СМЪРТОГРАМА
С прискърбие съобщавам, че:
На пладне /по ракиено време/
убих 300 грама водка,
с неподходящо мезе /пържени картофи/,
след това – два часа /в сън/,
после – пет панагюрски яйца на очи,
с кисело мляко и чесън.
/Добре, че няма с кого да се целувам./
И едно стихотворение
/което не можах да напиша/.
Сега гледам “По света и у нас”
/политически борби и далавери/,
а в новините ме няма?!
Мене – топ-убиецът на деня!
А кучето пак ми е скрило дистанционното
и трябва да ги убивам ръчно.
МИШИ ПРОБЛЕМИ
Както си вървях и капка
на съдраната ми шапка
падна звънко изведнъж –
предизвестие за дъжд.
А не бях си взел чадъра,
нямах даже дъждобран,
но все пак не бях на къра,
а наблизо до кафан.
Ооо-баче:
Облакът като гугутка
върху мене се изпишка
и аз станах за минутка
нещо като мокра мишка.
Кафенето, а под него
плъх наднича с мокър нос.
- Има ли места, колего? –
му отпервам тъп въпрос.
Имало… и с мене сладко
би му цапнал две на крак,
но: “Не влизай, - вика – братко, -
вътре има котарак!”
ГЛЕДАЙ СИ РАБОТАТА!
Така ми рече един и аз
тръгнах да си я гледам, обаче
не мога да я намеря. И се оказа,
че нямам никаква работа, значи.
Как да я гледам като я няма?
Искам да питам… какво да си гледам?
Ще я оставя за утре, – си викам –
може отнякъде пък да се пръкне.
Тогава ще седна да си я гледам – *
чак, ако трябва, докато се мръкне.
- - -
*”Изпълни задачата, без да правиш нищо!”
/Китайска мъдрост, която трябва да се проумее./
МУЗИТЕ
Отидох спешно с музите на среща,
но кастингът за тях бе, не за мене,
сравнявах ги – коя е по-гореща,
коя ще ме дари със вдъхновение…
По подиум разхождаха се голи,
играха танци и очи въртяха,
и всяка после насаме ме моли,
и всичките любов ми обещаха.
Но мога ли за всички да сколасам?
История да уча и да пея химни?...
На първи кръг, след размисъл на маса,
Урания отпадна с Полихимния.
След втори, трети кръг – пак да реша не мога –
ми те красавици бе, Господи, прости ми!
“Приключваме, - им викам – вървете си за бога,
която дойде първа, за малко ще ме има.”
- - -
*Дъщери на Зевс: Мелпомена /майка на сирените, баща Ахелой/, Калиопа /майка на Орфей само не знам кой е баща му/, Талия, Клио, Урания, Ерато, Евтерпа, Терпсихора.
В КРЪЧМАТА
Столът скърца под един дебел,
давам му най-много три минути –
ще се счупи, дяволът го взел,
и дебелият на пода ще се срути.
Да му кажа? Не – ще ме напсува –
кой от дума в кръчмата разбира?
Затова реших да си пасувам,
мълчаливо да му гледаме сеира.
Но дебелият след малко се усети,
стана и погледна ме с омраза:
“Абе, ти, - кай – датъйба в поета,
като разбра, защо не ми каза?!”
Айде-е! Пак опрах пешкира!
Не ми пука на дебелите за драмите –
стола всеки сам си го избира –
според килограмите.*
- - -
*ми кво – нел тъй?
НЕОБХВАТНОТО
Не може до сe обхване необхватното
К. Прутков
Да, ама аз го обхванах.
Сега се чудя къде да го сложа…
В хладилника изобщо не стана,
в гардероба ми – също не може…
И си стои, но не натясно,
в главата ми без да ме дразни –
там има достатъчно място,
необхватно голямо и празно.
ПОЗДРАВИ
Срещнах котка, викам: “Писи!”,
тя ми вика мяу пак,
тъй със животинчето си
влязохме в контакт.
Срещнах мацка, викам: “Писи!”,
тя не вика нищо пак
или вместо да мълчи си,
вика ми: “Простак!”
Тъй че вече поздравявам
само котки, мацки – не! –
за да не се унижавам,
да не съм простак поне.
***
Пък едно маце ме среща и вика:
"Здрасти! Нали Вие сте Драскин?"
"Леле, - си мисля – това е велико!
Вече разпознават ме мацки!"
"Аз съм..." - със неудобство признавам -
какво ли ще иска, де да я знам,
а тя се усмихва и настоява,
ако можело, автограф да й дам.
Вади бележник и химикалка,
аз нещо като подпис надрасквам
и горд се разделям с нея след малко,
а ушите ми, гледам, пораснали.
НЕОЧАКВАН УСПЕХ
Какво ли не става в тоя живот!
О, времена! – бих казал – О, нрави!
В България е създаден робот,
който не искал нищо да прави!
Но бил с европейски сертификат
и го избрали за депутат.
Сега пък разправя, че някой ден
на майната си ще влезем в Шенген.
ЗА ДИАЛОГА
Абе, туй… за диалога…
Аз понякога го мога,
но е нужен опонент,
с по-голям талант от мен.
Аз със моя инфантилен
хумор съм обикновено скучен,
дано опонент ухилен
нещичко да ме научи.
Да разкаже два-три вица
във хорей или в дактил –
демонската ми душица
да съгрее с поглед мил.
Но едва ли ще се случи…
О, печални, скрити вопли!...
Май че ще си взема куче –
в самотата да ме топли.
ОБЛАЧЕ ЛЕ ЛОШО!...
Мойто слънце пак го скри
облак чер нарочно
и започна да вали,
в два без десет точно.
Облаче, защо ме мразиш?
Или ме обичаш?
Трябва локви пак да газя,
под дъжда да тичам…
Иди, скрий поне за малко
слънцето на Тошо.
И защо си пак без гащи,*
облаче ле лошо?!
- - -
* Маяковски – “Облак в гащи”
ВЪПРОС
Казват, блондинките били тъпи,
но няма естествени покрай мене,
затова искам да ви попитам
това важи ли за изрусени?
РЕЦЕНЗИЯ
Стихотворението е в обичайната норма
и предизвиква оправдано внимание –
като блондинка е – богато по форма,
но бедничко по съдържание.
БЛОНДИНКИТЕ:
Всички гледат ни в захлас,
а викат, че сме тъпи!
Само Драскин пак за нас
в интернет ще се застъпи.
Той обича ни и ние
също го обичаме,
даже и да се напие,
пак е симпатичен.
А пък трезвен ни възпява –
красотата го привлича!
А всяка жена се смилява
над обожател поетичен.
ПРОЗРЕНИЕ
Разбрах защо не печеля на тото,
фишове пускам почти през ден,
а не печеля, разбрах, защото
момичето тук е влюбено в мен.
А, казват, че няма начин по равно
да ти върви в любовта и в хазарта.
Като си мисля сега, отдавна
не съм печелил дори на карти.
На какво пък отгоре се е влюбила в мене,
но се усмихва, приемайки фиша.
Ще взема до главното й управление
протестно писмо да напиша.
Нарочно е сложена – в такива моменти,
тоест, в четвъртък и във неделя
умишлено да се влюбва в клиенти,
а те, бунаците, да не печелят.
Докога, питам, с манипулации
ще ми се пречи джакпота да хвана?!
Утре, със нови две комбинации,
ще пусна фиша си чак на алана.
СМЪРТОГРАМА
С прискърбие съобщавам, че:
На пладне (по ракиено време)
убих триста грама водка
с неподходящо мезе (пържени картофи),
след това – два часа (в сън),
после – пет панагюрски яйца на очи,
с кисело мляко и чесън.
(Добре, че няма с кого да се целувам).
И едно стихотворение
(което не можах да напиша).
Сега гледам “По света и у нас”
(политически борби и далавери),
а в новините ме няма?!
Мене – топ убиецът на деня!
А кучето пак ми е скрило дистанционното
и трябва да ги убивам ръчно.
ГЛЕДАЙ СИ РАБОТАТА!
Така ми рече един и аз
тръгнах да си я гледам, обаче
не мога да я намеря – и се оказа,
че нямам никаква работа… значи.
Как да я гледам като я няма?!
Искам да питам… какво да си гледам?
Ще я оставя за утре, - си викам –
може отнякъде пък да се пръкне.
Тогава ще седна да си я гледам * -
чак, ако трябва, докато се мръкне.
- - -
*”Изпълни задачата, без да правиш нищо!”
Китайска мъдрост (няма нищо общо с мързела).